Крушунските водопади - Маарата

Село Крушуна се намира там, където склоновете на Стара планина преминават в обикновени възвишения, от които започва Дунавската равнина. Отдалечено е на 34км. от окръжния град Ловеч в източна посока. Селото е в рамките на община Летница, в средното течение на река Осъм. Високи скали правят огромна подкова на ръба на Деветашкото плато.
Името на селото идва от вид сокол "Коршун". Тази птица съществува и сега. Населението я нарича Каняк, Каня. Теренът на село Крушуна и околностите се състои от варовити скали, карстови и бигорови образувания. 
 "Крушунски водопади"
 В южната част на селото се намира местност "Маарата". Природната забележителност включва огромен бигоров скален масив, река Маарата, водата на която образува феноменален карстов водопад с височина 15 метра-  най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, водни басейнчета, своеобразна растителност и бигорови скали. Могат да се видят всички карстови форми - кари, въртопи, валози, сляпа, полусляпа и суха долина, каньон(ждрело), пропасти, пещерни галерии и зали.
 В района има четири пещери:"Бонинската"(Попската) - 2753м., "Водопада"-1995м, "Урушка"(Пройновска) - 1600м. и "Горник"-1080 м.
 "Бонинската" пещера започва със суха част(около 200м) и  отвежда  във водна галерия-около 800метра подземно езеро - най-дългото у нас. Пътуването по него е рядко удоволствие.
 Пещерата "Водопада" се намира на 800метра южно от селото.  Галерията е покрита с бели образувания("лунно мляко"), които на фона на кафявия свод създават неописуема гледка. Изворната вода прорязва малката равнина пред пещерата, която хвърляийки се от височината, образува Крушунския водопад.
"Урушката" пещера се състои от две галерии-суха и водна. Сухата галерия в дълбочина се слива с водната. Карстовите води от пещерата са образували бигорна тераса, в която е формиран най-високия водопад в околността(около 20метра височина).
 "Деветашката пещера"
  Ако сте почитател на спелеотуризма и проявявате интерес към тайните и скритата красота на подземния свят, то Деветашката пещера е едно от местата, които трябва да включите в туристическата си програма. Разположена е на десния бряг на река Осъм.  Пещерата впечатлява с огромните си размери. Входът й, който е широк 35 м. и висок 30 м., води към просторна зала с площ 2400 кв. м. Тя е пещерата, с най-голямото фоайе в Европа.  Височината й достига на места до 100 метра.Нещо друго, което я прави изключително интересна, са седемте отвора, разположени по тавана, през които прониква естествена светлина и осветява централната зала и част от двата клона на пещерата. Най-големият от отворите е известен под името Килика.” След централната зала пещерата се разделя на два клона. Левият е дълъг около 2,5 км. През него протича малка рекичка, образувайки каскада от естествени езера и малки водопади, преминава през централната зала и се влива в река Осъм. Десният клон е сух и топъл и значително по-малък. Той завършва с малка галерия с кръгло помещение, известно под името Олтара. Поради добрите условия за живот, които пещерата предлага – подходяща за отбрана, големи размери, естествено осветление, малка рекичка - тя е била обитавана през седем различни епохи. В древността е била светилище.
Река Осъм   
 Река Осъм се образува от сливането на Черни и Бели Осъм, като за начало е приет Черни Осъм. Той събира водите си от връх Левски и м. Венците. Река Осъм  тече в северна посока,като пресича северния склон на Старопланинската верига и Предбалкана. В средното си и долно течение силно лъкатуши и прави големи завои и осморки, откъдето е получила и своето име. Старинното и название е било "Осмос". Под "Деветашката пещера", по течението на реката, се оформя уникален каньон. Пролетните и води са предизвикателство за любителите на силни усещания и създават подходящи условия за рафтинг. Спускайки се по реката с лодка, може да се срещнат водни костенурки, риби, птици рибари и чапли, а в походящо време и сърни и други диви животни. Реката е подходяща за къпане и бивакуване.
Флора и фауна
 Районът е със специфична флора и фауна, с представители на няколко фитогеографски и зоогеографски зони, с редки и изчезващи видове,включени в Червената книга на България, ендемити и реликти и голямо разнообразие от ценни лечебни растения. Срещат се диви прасета, сърни и елени лопатари. От хищниците преобладават лисици, чакали, по-рядко вълци.Днес са запазени бухал, скален бял орел(змияр), голям ястреб и други.
 Непосредствено до парк "Маарата",в северната му част,има открита минерална вода,с дебит 16,5 л/сек,температура 58С и минерализация11,5%.Нейния състав е анализиран и е с доказана ефективност за лечение на кожни,на опорно-двигателния апарат и неврологични  заболявания.

Благодарим Ви, че пазите природата чиста и за следващите поколения !