История
От най-дълбока древност долината на река Осъм е била обитавана от хора. Наличието на водни ресурси и закрилата от природни стихии, които предлагали пещерите и скалните заслони и възможността за сравнително препитание са били добри условия за пребиваване. Предполага се, че още през късната старокаменна епоха 40000-10000 г. пр. н. е. тук са живяли хора. Открити са останки от неолита-6000-4000г. пр.н. е. като каменни чукове, кремъчен трион, битови съдове, които говорят за дейност, свързана с лова, приготвяне храна и др.
Траки
Най-достоверно е твърдението, че през VI - IV в. пр. н. е. района е населяван от траките-един от най-многобрйните индоевропейски народи в древността, създател на неповторима по своята оригиналност култура. По това време селището е обитавано от племето усдикензи, което се занимавало със земеделие, скотовъдство и керамично производство. Към този период могат да се отнесат откритите през 1903 година, в могила на седем километра северозападно от Летница, скелети на кон и други животни, прибори за бита и едно копие. През 1908 година била открита тракийска гробница в местността Серодяк ( където било древното селище Върбица ), находките от която се съхраняват в Националния исторически музей в София. В същата местност през 1957 година, ученици попадат на глинен съд с прах, обгорена пръст и множество монети. Като имаме предвид описанието на Херодот за погребалните обичаи на траките, може да се твърди, че намерените скелети в могилата са на тракийски вожд, погребан според обичая с жена си, коня си, оръжието и домашни принадлежности. Върху гроба му издигнали могила, а после провеждали състезателни игри. Глинените съдове, затворени с обгоряла пръст и прах, били погребални урни на обикновени войници, а над тях се издигали могили.
Голяма вероятност има около пещера "Маарата" в село Крушуна да са съществували светилища на тракийски божества, тъй като самите места,откъдето извира вода, са се считали за свещени от древните народи.
"Летнишкото съкровище"
На 9 май 1963 година,в землището на община Летница е открито прочутото "Летнишко съкровище", чийто оригинал се съхранява също в НИМ-София.
Състои се от 23 сребърно-златни елемента за конска амуниция, с богати сюжети. Различават се няколко групи апликации, изработени от различни торевти ( майстори ) по разично време-ажурни, на действителни и митични животни, с рамка и фон. Присъствието им обаче в една находка предполага, че са били собственост на един човек от времето на одриския владетел Котис I - IVв. пр. н. е. Летнишкото съкровище едно от най-значителните паметници на тракийското изкуство и имащо важно значение за изучаване историята на древна Тракия. В района има много тракийски могили, които още не са проучени.
Римляни
През 74-65 г. пр. н. е. за пръв път римските войски на Гай Юлий Цезар, проникват на север от Стара планина. Сформира се провинция Мизия. Укрепват се защитни съоръжения, строят се пътища и крепости. На около 500м. от село Крушуна са построени крепостите "Калето" и "Даран-баран"( от турското "Даръ-амбаръ"). Те са били добра защита срещу нахлуващите от север племена-готи, карпи, сармати, вандали и други.Двете крепости са били в една система. "Даръ-амбаръ"е била предната част на крепостта, в която е настанена охраната. Западната страна е естествена, а останалата част е оградена от крепостна стена, основите на която са запазени и досега. В района са намерени множество римски монети, фрагменти от керамични съдове, тухли, римска плоча с надпис:"Евтеатор посферум". Като фундамет на колона в черквата"Св.Теодор Трион" в Летница се намира римски капител, обърнат с горната част надолу и с надпис "Александър..."-вероятно на римски пълководец, от времето на Траян и много други.
През VI-VII век в земите се разполагат славяни и прабългари.
Исихасти
В края на XIII в. и началото на XIVв. по тези места прониква исихазмът. Чрез послушание, въздържание, търпение и съзерцание на природата, исихастите се стремили към единение с Бога. Първият български исихаст е Теодосий Търновски. Негови последователи са търсили усамотение в трудно достъпни местности, далеч от светския живот. Вероятно това е причината, в района на село Крушуна, до пещерата "Маарата" да потърсят своето място тези философи-отшелници.
Крушунската обител показва, че исихастите са имали определени, макар и емпирични, геоложки знания.
Няколко монашески килии, издълбани в почти недостъпните отвесни бигорови скали около водопада, са поставили началото на Крушунския средновековен манастир. До килиите или вътре в тях са издълбани ниши за икони, книги, кандила. Централната скална църква е издялана с вход, който има триъгълна форма, символизираща Светата Троица. Входът открива пътя за скралното пространство в молитвена килия, която форма е куполообразна, наподобяваща свод на църква. Входът на едното жилищно помещение има широчина 243см, а дълбочината е 260см. Пред входа е издълбано място за икона, а на самия вход има жлебове, където са стояли врати. Другата килия е с почти квадратен отвор. Входът в основата е 110см., а височината около 100см.
Квадратът е известен като плосък модел на света,а кубът,вписан в сфера е модел на царството небесно. Числовото съотношение на тези елементи на симетрия отговаря на златната пропорция и хармонията на музикалната гама. В тези килии са живяли исихасти, които са осъществявали дейност, пряко свързана с традициите на Търновската книжовна школа. Крушунските исихасти изцелявали болни, помагали на слепи да проглеждат. Те са били участници в изключително интересен социален експеримент, имащ за цел освобождаването на човечеството и човека от неговите недъзи - дори побеждаване на смъртта. Исихастът дъбоко се е вълнувал от проблема за смъртта и безсмъртието на човека. Според тях великият човек е смиреният. Те вярвали, че човечеството се нуждае от революция на ценностната система, като определящи принципи са любовта, мъдростта и истината. Имали са свои последователи и почитаели от местното население. Затова свидетелстват многобройни, допълнително разширени ниши и издълбани навеси в скалите, където човек е можел да пренощува дори в дъждовно време. Поради това би следвало да се говори за Крушунски исихастки и духовен център.